Енциклопедия на парфюмните съставки: съставки и техните истории – част 8

Кожа

Коженият тон е един от най-интересните парадокси в парфюмерията. Въпреки че го намирате в описанието на аромата толкова естествено, колкото жасмин или ванилия, той не се извлича от самата кожа – животинската кожа всъщност не ухае така, както си я представяме в парфюма. Това, което възприемате като аромат на нова чанта, ръкавици или кожена седалка, е внимателно създаден акорд, тоест съчетание на няколко суровини, които заедно създават впечатление за обработена кожа.

Ръкавичарите от Грас и руската кожа

Корените на кожения акорд водят до южнофренския Грас от 17-ти век. Градът тогава е бил известен с кожарството и производството на ръкавици, но обработката на кожа носела със себе си силна, неприятна миризма. Ръкавичарите започнали да ароматизират готовата кожа с цветни есенции, балсами и смоли. Ароматизираните ръкавици станали моден аксесоар на дворцовото общество и занаята на ръкавичарите постепенно се слял с този на парфюмерите – именно от тази традиция произлиза славата на Грас като парфюмерийно център.

Другата важна линия е така наречената руска кожа. В Русия кожата се обработвала с помощта на брезов катран, който й придавал типичен опушен, леко катранен аромат и същевременно я предпазвал от влага и насекоми. Кожата, обработена по този начин, била ценена стока в Европа и характерната й миризма станала вдъхновение за цели поколения кожени аромати.

От какво се състои акордът

Съвременният кожен акорд комбинира естествени суровини със синтетични молекули. Всяка съставка допринася с различна нюанс:

• Брезов катран – получава се чрез суха дестилация на брезова кора и придава на акорда опушен, катранен до изгорял характер, напомнящ на руската кожа.
• Лабданум – смола от цистус, средиземноморски храст, носи топъл, амбров и леко животински тон, който придава плътност на кожата.
• Стиракс – балсамова смола със сладникав, леко опушен и балсамов подтон, който закръгля акорда.
• Синтетични молекули – например вещества от групата на хинолините носят земен горчиво-катранен ефект, други молекули създават меко, кадифено усещане за велур.

Според съотношението на тези съставки коженият тон може да изглежда много различно. Преобладаването на брезов катран и хинолини води до груба, опушена кожа с изразителен характер, докато по-нежни молекули в комбинация с цветни тонове създават велурена кожа – мека, пудрена и деликатна, като вътрешната страна на нежна ръкавица.

Място в композицията

В парфюма кожата се използва предимно като основен тон. Проявява се постепенно, с отстояние след нанасяне, и се задържа върху кожата и дрехите дълги часове. Тя формира гръбнака на самостоятелното семейство кожени аромати и е важна част от много шипрови композиции, където се съчетава с мъх, пачули и дървесни тонове. Композицията придава дълбочина, елегантност и устойчивост – и именно благодарение на нея дори свеж или цветен аромат в края изглежда по-зрял, по-уверен.

Мед

Медът е една от най-старите сладки суровини, познати на човечеството. Той е служил като храна, консервант и жертвен дар, а неговият аромат отдавна се свързва с представата за изобилие и топлина. Медовият тон затова се появява в парфюмерията отдавна, особено в ориенталските композиции, където подчертава тяхната чувственост и дълбочина.

От самия мед обаче не се извлича ароматно вещество. Медът се състои предимно от захари и вода, а неговите нежни ароматни компоненти не издържат на обичайните методи на обработка. Парфюмерите затова работят с абсолют от пчелен восък. Восъкът от медените пити се обработва чрез екстракция с разтворител: първо се получава восъчна маса, наречена конкрет, и от нея чрез допълнително пречистване с алкохол се извлича абсолют. Той е гъст, тъмен и мирише на мед, восък и сушено сено.

Натуралният абсолют е скъп и неговият аромат се различава между отделните партиди. Медовият акорд затова в съвременната парфюмерия се допълва със синтетични вещества със сладък, восъчен и леко цветен аромат, като например естери на фенилоцетната киселина, които вярно имитират медовото усещане. Парфюмерът ги комбинира с други суровини, така че акордът да изглежда пълен и естествен.

Как мирише медът в парфюма? Той е сладък и топъл, с восъчен подтон и леко животински нюанс, който му придава чувственост. Именно тази животинска страна изисква внимание: в прекомерна доза медовият тон може да изглежда тежък, дори животински остър, и затова се дозира с усет.

В композицията медът се използва в средната и основната част на аромата. Неговата роля обикновено е многократна:

• Омекотяване на цветята – в комбинация с роза или тубероза изглажда острите ръбове на цветното сърце и му придава кадифена, нектарна пълнота.
• Топла база – в ориенталските парфюми се съчетава със смоли, подправки и дървета и удължава техния топъл завършек.
• Гурме акцент – в гурме композициите добавя сладост, която изглежда по-малко захарна и по-естествена от чисто десертните тонове.

Независимо дали забелязвате медовия тон в цветен или ориенталски парфюм, той обикновено е един от елементите, които придават на аромата топла и обгръщаща атмосфера. На кожата той постепенно се променя: в началото може да изглежда нектарен и свеж, по-късно преминава в по-дълбока, восъчна и леко животинска позиция.

Лотос

Лотосът (Nelumbo nucifera) е водно растение с изключително богата символика. В Индия и Югоизточна Азия той съпътства религията, изкуството и ежедневния живот в продължение на хилядолетия – в хиндуизма е свързан с богинята Лакшми и създателя Брахма, а в будизма с пробуждането и освобождението на ума. Цветът му израства от калта на дъното на езерата и се отваря над водната повърхност чист и непокътнат. Именно този образ го превръща в символ на чистота, духовен растеж и спокойствие, който се появява на храмови релефи, в живописта и поезията.

Заслужава да се спомене и ботаническата особеност: листата на лотоса отблъскват водата и замърсяванията толкова ефективно, че капките просто се стичат по тях, отнасяйки със себе си праха. Лотосът често се бърка със синия „лотос“ на древен Египет, който всъщност е водна лилия – друго растение със собствена история и аромат.

Как се добива лотосът

От цветовете на лотоса се произвежда абсолют в малки количества чрез екстракция с разтворител. Така се получава гъст, интензивен материал, който улавя нежния аромат на цвета много по-вярно от класическата дестилация. Добивът обаче е нисък и суровината е рядка, затова в парфюмерията се използва по-скоро изключително и в незначителни дози.

Повечето нотки на лотос, с които се срещате в ароматите, са фантазийни акорди. Парфюмеристите ги съставят от свежи, водни и озонови молекули, зелени съставки и нежни цветни вещества, за да създадат представа за цвят на водната повърхност. Такъв акорд не е задължително да копира истинския цвят – той е по-скоро интерпретация на неговата атмосфера: хладината на водата, светлината и тишината.

Как ухае лотосът

Лотосът ухае нежно и ненатрапчиво. Типичен за него е воднистият, прозрачен характер, допълнен с лека пудреност. Под повърхността могат да се разпознаят:

• водни и свежи нотки – усещане за хладна повърхност и влажен въздух,
• зелени оттенъци – напомнят на стъбла и млади листа,
• почти плодови нюанси – сладникави, сочни и много деликатни,
• пудрен завършек – мек, чист и успокояващ.

Ролята на лотоса в ароматите

Лотосът се появява основно в средната част (сърцето) на водни и свежи цветни аромати. Той придава на композицията прозрачност, въздушност и усещане за спокойствие, без да заглушава останалите съставки. Добре се комбинира с цитруси, зелени нотки, други бели цветя и лек мускус в основата. Независимо дали го намирате в описанието на аромата като основна нотка или само като нежен съпровод, обикновено сигнализира композиция, която трябва да изглежда чиста, лека и хармонична.

Ревен

Ревенът е многогодишно растение от семейство Лападови, чийто дом е в Азия – в планинските райони на днешен Китай, Тибет и Сибир. В продължение на векове там се е ценял главно заради корена си, който е имал важно място в традиционната медицина и е бил толкова ценен, че се е търгувал на дълги разстояния и се е внасял в Европа като скъпа стока. Ядливите дръжки, които днес познавате от пайове и компоти, се разпространяват като зеленчук в европейските градини едва през 18-ти и 19-ти век, първоначално предимно в Англия.

От дръжките на ревена не се извлича етерично масло – те са съставени предимно от вода и ароматът им не може да се улови чрез дестилация или екстракция, така че да съответства на впечатлението от прясно нарязаното стъбло. Затова ревеновият тон в парфюмерията се създава като акорд. Парфюмеристите го съставят от модерни синтетични молекули, които химиците са разработили специално за този кисел и зелен ефект. Около тях се изгражда съпровод от зелени тонове, например листна зеленина, и цитруси, които озаряват акорда и му придават сочност.

Ароматът на ревена е кисел, сочен и изразително зелен. Припомня момента, когато разчупите прясна дръжка и усетите остра, почти хрупкава свежест. Под нея се крие леко искрящ нюанс, който на много хора напомня на роза, и тон на неузрели плодове. Ревенът стои на границата между зеленчуковата градина и цветната леха. Характерът му може да се обобщи в няколко черти:

• Киселинност – свеж, леко стягащ тон, който събужда композицията.
• Сочност – усещане за влажно, прясно нарязано стъбло.
• Зелен характер – растителна, леко горчива линия, напомняща на листа.
• Розов нюанс – нежна цветна искра, благодарение на която ревенът лесно се свързва с цветни суровини.

В структурата на парфюма ревенът се използва предимно в горните нотки. Ще го усетите веднага след нанасяне, когато композицията се озарява и й придава енергичен, леко остър старт. Най-често се среща в свежи и цветни аромати, където балансира по-сладките и по-пълни съставки на сърцето. Особено естествено се съчетава с розата – двете суровини споделят подобни искрящи, леко кисели нюанси, така че ревенът придава на цветето зелена свежест, докато розата му придава мекота и дълбочина. Добре го допълват също цитруси, зелени тонове и лек мускус, който удължава свежестта му.

Ако в описанието на парфюма срещнете ревен, можете да очаквате по-скоро свеж, озарен старт, отколкото сладост – това е суровина, която придава на аромата въздух и усещане за прясно набрана градина.

Хвойна

Обикновената хвойна е нисък иглолистен храст, рядко и по-малко дърво, което расте в умерения пояс на цялото северно полукълбо – от скандинавските пустоши през планинските пасища на Централна Европа до Северна Америка и Азия. Неговите синьо-черни "плодове" всъщност са месести шишарки, които узряват за две до три години. Затова на един храст често можете да намерите както зелени, така и зрели плодове едновременно.

Опушване, народна медицина и джин

Хвойната е една от най-старите ароматни растения, които хората са използвали за опушване. Сухите клонки и плодове се изгаряли в жилищата и обори, за да ароматизират пространството и според традицията да го пречистят. В народната медицина от плодовете се приготвяли отвари и тинктури, чиито ефекти днес разглеждаме по-скоро като част от историята, отколкото като проверено препоръка. Най-известната следа обаче хвойната оставя в кухнята и дестилацията: тя придава характер на дивеча, киселото зеле и преди всичко на джина, чието име произлиза от холандската дума за хвойна.

Как се извлича маслото

Етеричното масло се произвежда чрез дестилация с водна пара, най-често от натрошени зрели плодове. По-рядко се дестилират и игличките и дървесината, които дават масло с по-сух и смолист аромат. Основните съставки на плодовото масло са терпени, особено алфа-пинен, мирцен и сабинен, които са отговорни за свежия иглолистен аромат.

Особена глава представлява сродната червена хвойна от Средиземноморието. От нейната дървесина чрез суха дестилация се извлича тъмно масло cade с изразен пушен, катранен аромат. Парфюмерите го използват в малки дози там, където искат да създадат впечатление за огън, дим или обработена кожа.

Аромат и употреба в парфюмерията

Ароматът на хвойновите плодове е смолист, иглолистен и свежо пикантен, с леко пиперлив тон и типичен джинов нюанс. За разлика от цитрусите, не е сладък, а сух и чист, като разходка в гората след сутрешен дъжд.

• Връхни нотки: хвойната оживява началото на композицията и придава въздушност и хладен искрящ ефект.
• Ароматни и фужерни аромати: естествено се комбинира с лавандула, розмарин, салвия и бергамот.
• Дървесни аромати: свързва свежото начало с кедър, ветивер или тамян в основата.

Най-често се среща в мъжки парфюми, където подчертава чистия, външен характер. Все по-често се появява и в унисекс композиции, които работят с мотива на гората, планинския въздух или именно популярния коктейл.

Какао

Какаовото дърво (Theobroma cacao) произхожда от влажните тропически райони на Централна и Южна Америка. Латинското му родово име се превежда като „храна на боговете“ и добре отразява почитта, която му отдавали предколумбовите култури. Маите и по-късно ацтеките смятали какаовите зърна за свещена суровина – приготвяли от тях горчива напитка, която съпровождала религиозни обреди и тържествени поводи, а също така зърната служели като разменна монета. В Европа какаото пристига през 16-ти век благодарение на испанските мореплаватели и постепенно от екзотична куриозност се превръща в обичайна част от европейската кухня.

В парфюмерията се използват какаовите зърна, които след прибиране на реколтата преминават през ферментация, сушене и печене. Едва печенето развива характерния аромат, който не се открива в свежите зърна. От печените зърна се извлича абсолют чрез екстракция с разтворител или екстракт с въглероден диоксид. Вторият метод работи при ниски температури и въглеродният диоксид напълно се изпарява от готовия екстракт, така че резултатът точно улавя аромата на прясно изпечени зърна, включително техните фини горчиви нюанси.

Ароматът на какаото значително се различава от представата за сладка шоколадова плочка. За неговото описание най-често се използват следните характеристики:

• горчив – напомня чист какаов прах или тъмни зърна, а не десерт,
• печен – носи топъл, леко препечен тон, който отдалечено напомня кафе или печени ядки,
• леко прашен – сух, пудров ефект, който оставя фино смлян какаов прах,
• по-сух и по-малко сладък от млечния шоколад – сладостта обикновено се внася в композицията от други съставки.

В парфюмите какаото се използва предимно в основните нотки, където придава дълбочина и кадифена тъмнина на композицията. Обикновено се среща в гурме аромати, които работят с ядливи асоциации, и в ориенталски композиции, където подчертава техния топъл и чувствен характер. Най-често се комбинира с пачули, чийто земен тон сам по себе си има нюанс, напомнящ какао, с ванилия, която омекотява горчивината му и добавя кремообразна сладост, и с дървесни нотки, които задържат аромата сух и елегантен. Благодарение на това какаото в композицията може да действа както уютно и топло, така и загадъчно и вечерно – зависи от това, кои съставки го съпровождат.