История на ароматите, част 6: Одеколон

Историята на ароматите продължава: как ухаеше Европа преди одеколона

Добре дошли в шестата част от серията "История на ароматите". В предишните части проследихме как ароматите се променят от древните ритуали до блясъка на европейските кралски дворове. Този път се преместваме на север, в Кьолн в началото на 18-ти век – град, чието име днес носи цяла категория парфюми и който е познат на почти всеки, който някога е разглеждал внимателно етикета на бутилка.

За да разберем защо новата вода успя толкова бързо да привлече вниманието, нека си припомним къде приключихме последния път. Европа през 17-ти и началото на 18-ти век ухаеше тежко. На дворовете на владетелите се носеха гъсти, пудрени и сладки смеси, в които основна роля играеха животинските суровини – амбра, мускус и цивета. Парфюмирани бяха ръкавиците, кърпичките, перуките и дрехите, а ароматът се разпространяваше около носителя си по-скоро като гъста завеса, отколкото като леко докосване.

Това увлечение имаше и практическо измерение. Къпането не беше обичайна ежедневна част от грижата за тялото и според тогавашните медицински представи водата можеше по-скоро да отслаби тялото, отколкото да му помогне. Хигиената често се заменяше с чисто бельо, пудра и именно силен парфюм. Ароматът често изпълняваше задачата да прикрие, а не да освежи: трябваше да надмине миризмата на тялото, улиците и препълнените зали.

Какво най-често характеризираше ароматите на това време?

• Плътност – смесите бяха изразителни и дълго се задържаха върху тъканите и кожата.
• Животински нотки – амбра, мускус и цивета придаваха на композициите топъл, чувствен и за днешния нос понякога твърде тежък характер.
• Пудреност – парфюмираните пудри за коса и перуки бяха част от модата и социалния статус.
• Показност – ароматът беше знак за богатство и власт, а не за лично удобство.

В същото време в Европа съществуваше и друга, по-малко показна традиция. Билкови и цветни води, които се приготвяха чрез дестилация и често се използваха като домашен тоник, хората познаваха отдавна. Дълго време обаче те оставаха по-скоро в аптеките и домакинствата, отколкото в социалните салони – липсваше вода, която да издигне лекотата и свежестта до елегантен ежедневен аксесоар.

Именно в тази атмосфера се появява историята, на която е посветен целият днешен епизод. Представете си търговски град на Рейн, където сред тежките дворцови аромати се появява прозрачна, лека вода, напомняща пролетно утро. Кой стоеше зад нея, защо привлече вниманието и как името й се разпространи из цяла Европа, ще разгледаме постепенно – без сложни научни термини, но с много връзки, които може би ще променят вашето възприятие за обикновената бутилка одеколон.

Джовани Мария Фарина: Италианецът, който донесе пролетта в Кьолн

Историята на кьолнската вода не започва в Кьолн, а в планините на северна Италия. Джовани Мария Фарина произхожда от долината Вигецо в Пиемонт, отдалечен алпийски район близо до днешната граница с Швейцария. Семействата там имали дълга традиция на търговци и занаятчии, които заминавали за работа в чужбина и често предавали бизнеса си от поколение на поколение. В тази среда принадлежало и семейството на Фарина.

Фарина се установява в Кьолн на Рейн, тогава един от оживените търговски градове на Рейнланд. Градът се намирал на река, по която се пренасяли стоки от много краища на Европа, и имал заможно гражданство, което можело да си позволи изискани и луксозни стоки. Семейството управлявало магазин за галантерия и дребни луксозни стоки – ароматните води първоначално били само част от асортимента. Според традицията, годината на основаване на предприятието е около 1709. Данните от ранните години на фирмата обаче се различават в източниците, затова е добре да се приемат точните дати с известна резервираност.

Фарина нарекъл своята ароматна вода на новия си дом – Eau de Cologne, или кьолнска вода. Името свързвало продукта с града, който имал добра репутация сред търговците, и същевременно напомняло откъде произхожда стоката. Парадоксално е, че един от най-известните термини в парфюмерията носи името на германски град, въпреки че неговият автор е италианец и вдъхновението му идва от пейзажа на детството му.

Трябва да се отбележи, че Фарина не е измислил алкохолната ароматна вода от нищото. В Европа тогава се приготвяли дестилати и тинктури с билки и цитруси, които хората използвали за освежаване, но често и като предполагаемо лекарство. Фарина се основава на тази по-широка традиция и я усъвършенства по свой начин. Неговият принос обикновено се обобщава в три области:

• Лекота на композицията – вместо тежки и изразителни аромати, той залагал на нежна смес от цитрусови плодове и билки, която изглеждала чиста и свежа.
• Качество на суровините – като търговец имал достъп до есенции от южна Европа и внимателно избирал техния произход.
• Постоянство на резултата – стремял се всяка партида да ухае еднакво, което в епохата на ръчно производство и променливи реколти не било очевидно.

Оттук произлиза и образът на пролетта, който и до днес се свързва с водата на Фарина. Свежите цитрусови нотки с билков нюанс напомняли повече на утро в разцъфнала градина, отколкото на задушен градски салон – и именно това било ново за тогавашния Кьолн.

Забележително е, че семейната фирма на Фарина в Кьолн действа и до днес. Тя се нарежда сред най-старите все още функциониращи парфюмерийни предприятия и остава в същия град, в който Фарина започва преди повече от три века. Ако някога посетите Кьолн, можете да си припомните, че историята на ароматите не е просто глава от учебник, а история, която все още продължава.

Свежест вместо пудра: защо цитрусовата вода се наложи

Представете си салон от началото на 18-ти век: тежки материи, напудрени перуки и въздух, наситен с мускус, амбра или цивета. В такава обстановка се появи аромат, който не действаше като воал, а по-скоро като отворен прозорец. Колонската вода не залагаше на плътността, а на лекотата – и именно в това се криеше нейното очарование.

Основата се състоеше от цитруси. Най-често се споменават бергамот, лимон и портокал, плодове, чиито масла се извличат чрез пресоване на кората и ухаят ясно, сочно и леко горчиво. Към тях се добавяха по-нежни тонове, които закръгляха свежестта и й придаваха дълбочина:

• нероли – масло от цветовете на горчив портокал, цветно и същевременно чисто,
• розмарин – билков, леко камфоров тон,
• лавандула – ароматна съставка, позната в Европа както от аптеките, така и от домовете.

Всичко се разтваряше в спирт. Точният състав на съставките и пълният списък на добавките обаче не се разкриват в историческите източници – рецептите се пазеха като семейна тайна, и затова днес можем да опишем състава само в общи линии.

С какво се различаваше такава вода от тогавашните композиции? По-старите аромати залагаха на животински съставки, смоли и подправки, които дълго се задържаха върху кожата и се усещаха отдалеч. Колонската вода действаше обратно. С езика на съвременната парфюмерия може да се каже, че тя залагаше предимно на връхните нотки – тези, които усещате първи и които също така най-бързо изчезват. Ароматът затова не издържаше цял ден, но пък действаше чисто, ненатрапчиво и можеше да се нанася отново и отново. В епоха, когато къпането все още не беше ежедневна практика, такова усещане за свежест имаше голяма стойност.

Интересно е и за какво всичко се използваше цитрусовата вода според тогавашните обичаи. Тя не беше само козметика – подобни спиртни води често се предлагали като универсално средство за здраве и удоволствие. Говори се, че:

• хората се освежавали с тях и си намазвали китките, слепоочията или шията,
• се добавяли към водата за миене или в банята,
• се капвали върху кърпичка, която се носела до носа в задушливите градски улици,
• според някои сведения се използвали и вътрешно, например няколко капки върху кубче захар или във виното.

Последният споменат обичай днес изглежда странен, но в контекста на тогавашната медицина не беше нищо необичайно. Границата между аптеката и тоалетната масичка през 18-ти век беше много по-малко ясна, отколкото днес. Съвременните колонски води, разбира се, са предназначени изключително за външна употреба.

Именно съчетанието на лекота, усещане за чистота и универсалност обяснява защо цитрусовата вода придоби популярност. Тя не се натрапваше, не надделяваше над околната среда и беше подходяща за много поводи. Независимо дали тогавашните хора я възприемаха като освежаване или като малък ежедневен лукс, тя допринесе за това цитрусовите аромати да станат трайна част от парфюмерията.

Любимата на Наполеон: одеколонът завладява европейското общество

От водата, която се купувала в Кьолн както от местните, така и от преминаващите търговци, в рамките на няколко десетилетия се превръща в аромат, известен в цяла Европа. За това, че одеколонът се разпространява от една работилница на Рейн до тоалетните маси на аристокрацията и заможната буржоазия, допринасят редица обстоятелства – и една изключително известна личност.

Кьолн се намирал на оживена търговска артерия и по Рейн, както и по пътищата около него, се движели множество търговци, поклонници и пътешественици. Шишенцата с освежаваща вода естествено достигали до отдалечени градове като сувенир или подарък. Значителен поврат настъпва в края на 18-ти век, когато градът е окупиран от френските революционни войски. Според историческите източници, френските войници и чиновници харесали одеколона и го отнасяли със себе си у дома. В Париж се утвърдило името eau de Cologne, тоест „вода от Кьолн“.

Най-голямата реклама обаче му направил Наполеон Бонапарт. Според историческите свидетелства, той го използвал в големи количества – не само за сутрешния си тоалет, но и за освежаване през деня – и го носел със себе си и на военни походи. Конкретните числа, които се появяват в анекдотите за неговата консумация, трябва да се приемат с резерви. Сигурно е, че императорската му страст към одеколона го направила модна тенденция: това, което използвал дворът, скоро искали да използват и тези, които искали поне да се доближат до двора.

Към разпространението на одеколона по континента допринесли няколко пътища:

• Движение на войските – Наполеоновите войни премествали стотици хиляди хора из цяла Европа и с тях и техните навици, от Рейн през Италия до Централна Европа.
• Пътешественици и курортни гости – леката вода лесно се пренасяла и била подходяща за освежаване по време на дълги пътувания с карета.
• Търговци – търговците я разпространявали в големите градове, където я предлагали аптекари, ръкавичари и парфюмеристи.

На успеха на оригиналната рецепта скоро се възползвали и други парфюмеристи, които започнали да създават свои собствени одеколони. Един от най-известните примери е парижката къща Guerlain. През 1853 г. тя създава Eau de Cologne Impériale, посветена на императрица Евгения, съпруга на Наполеон III. Според традицията, императрицата я харесала и къщата Guerlain след това станала доставчик на императорския двор. Композицията се основавала на същия принцип като оригиналния одеколон – на ясни, бързо развиващи се цитрусови нотки, които не натоварват.

Защо един единствен продукт се превърнал в символ на цяла епоха? Одеколонът не бил просто аромат, но и социален сигнал. Използвали го мъже и жени, офицери, както и дами на балове, аристократи и успешни буржоа. Който ухаел на одеколон, показвал, че държи на чистотата и поддържания външен вид и че е в крак с времето. Представете си, че същият свеж аромат придружавал императора на походи и неговите поданици по време на неделна разходка – именно тази универсалност го направила феномен, чието ехо в парфюмерията може да се намери и днес.

Спор за името: кога "колинска" стана име на категория

Успехът има един недостатък – привлича имитатори. Веднага след като цитрусовата вода от Кьолн стана търсена стока в салоните и по пътищата, в Кьолн и околностите му започнаха да се появяват други работилници, които предлагаха подобно свежа вода под подобно звучащо име. Източници от онова време споменават десетки, по-късно дори стотици производители, които обозначаваха своите бутилки като "колинска вода" и се опитваха да се възползват от репутацията, която оригиналната марка изграждаше десетилетия наред.

Особено изобретателен беше един подход: търговците търсеха хора, които случайно се казваха Фарина, и срещу заплащане получаваха правото да използват тяхното фамилно име в името на фирмата. На пазара се появиха няколко "Фарина", които нямаха нищо общо с оригиналния род. Семейната фирма се защитаваше съдебно и споровете за името, търговските марки и автентичността продължаваха през целия 19-ти век. Именно тези случаи са сред ранните примери за борба за марка в днешния смисъл на думата.

Числото, което стана марка

Най-известният конкурент от Кьолн стана търговецът Вилхелм Мюлхенс. Според архивни записи, той също получил правото да използва името Фарина от един от съименниците, което доведе до продължителни спорове. Фирмената традиция обича да разказва за тайна рецепта, която Мюлхенс получил като сватбен подарък от монах – тази легенда обаче трябва да се приема с резерви, защото историческите документи не я потвърждават еднозначно.

По-надеждна е историята на числото. По време на френското управление на Кьолн в края на 18-ти и началото на 19-ти век, къщите в града получават нови номера и къщата на Мюлхенс на улица Глокенгасе носи номер 4711. Когато фирмата след съдебните спорове за името Фарина трябваше да търси друго обозначение, тя избра именно него. От обикновен адрес се превърна в една от най-старите и до днес използвани марки колинска вода.

От един производител до общ термин

Колкото повече производители използваха думата "колинска", толкова по-малко означаваше конкретна къща и толкова повече конкретен стил аромат. Постепенно тя стана общо наименование, и то в други езици – френското eau de Cologne, немското Kölnisch Wasser и българското "колинска вода" днес описват вид, а не производител.

Какво да си представим под това обозначение днес? Обикновено става въпрос за лек и свеж аромат, който в сравнение с тоалетната или парфюмната вода има по-ниска концентрация на ароматни съставки и затова се усеща върху кожата за по-кратко време. Често се основава на цитрусови и билкови нотки, тоест на подобна основа, която прослави оригиналните колински води. Ако днес видите надпис "колинска вода" на бутилка, тя носи със себе си част от историята на един спор за име, който някога започна по улиците на рейнския град.

В следващия, 7-ми епизод ще се преместим от търговията в лабораторията – синтетични молекули, Fougère Royale и Jicky ще променят правилата, по които се съставят парфюмите.